Радостта да даряваш (първият от шестте парамита - Дана парамита)

Въпреки че Махакашяпа - един от десетте велики ученици на Буда - бил роден и израсъл в много богато семейство, той положил обет да помага на бедните да станат буди. Затова той молел бедните хора за храна, за да им помогне да се доближат до учението на Буда и да им даде възможност да проявят щедрост т.е. да практикуват Дана парамита. Но храната, която получавал, не само че обикновено не била сготвена, а дори имала лоша миризма или направо била развалена. Как той, навикнал от дете на най-изискани гозби, бил способен да понесе това? В резултат, в сутрите Махакашяпа лежи на легло, защото е болен заради лошата храна, която е трябвало да изяде, а Буда и Маудгалияна идват, за да проверят как е.

В будистката сутра „Фу шуо мо хъ дзяйе ду пин му дзин“ („Fú shuō mó hē jiāyè dù pín mǔ jīng“) пише, че след пристигането си в град Раджгир Махакашяпа поискал да намери някой беден човек, за да го помоли за храна и веднага видял стара и болна жена, седяща до купчина боклук. Благодарение на свръхестествените си способности той открил причините за нерадостната ѝ съдба - през целия си живот тя никога не била помагала на бедните, никога не била извършила каквото и да е благотворително деяние, а животът ѝ бил вече съвсем накрая си. По този начин той разбрал, че ако сега не се опита да я убеди да дари нещо, така че да подобри съдбата си, следващият ѝ живот най-вероятно щял да бъде също толкова безрадостен.

Затова Махакашяпа веднага се приближил към нея и я помолил за храна: „Можете ли да ми дадете нещо за ядене? Ще получите огромна кармична отплата!“ Старата жена го помислила за луд и отвърнала: „Мислиш ли, че тук, в тази страна, има някой по-беден и по-клет от мен? Вместо от съжаление да ми дадеш нещо, ти се осмеляваш да ме молиш за храна?“

Тогава Махакашяпа ѝ обяснил принципа на Дхарма за причината и следствието, че колкото е по-беден е някой, толкова повече трябва да отвори сърцето си за щедростта, защото това е единственият начин да промени съдбата си. Старата жена била трогната, но си помислила, че няма почти нищо, което да дари, и се уплашила, че няма да има никакъв резултат. Махакашяпа обаче не искал да се откаже: „Дори ако нямаш нищо, което да дариш, е достатъчно да имаш щедро сърце, това вече е голяма Дана. Точно обратното, богатите хора, които водят охолен живот, но отказват да дадат милостиня на бедните, са само на крачка от бедността... Така действа карма, това е истината!“

Убедена от думите на Махакашяпа старата жена си спомнила, че преди няколко дни била успяла да изпроси малко оризова супа от някакъв богаташ. Тя си помислила, че може да предложи тази супа, но също така предположила, че супата вероятно вече се е развалила. Срамувайки се, тя попитала Махакашяпа дали ще приеме. Изпълнен с радост той отговорил, че е нетърпелив да изяде тази развалена супа и за да ѝ попречи да изпита каквито и да е съмнения, веднага изпил всичко пред нея.

След няколко дни, както се и очаквало, старата жена починала и благодарение на огромната кармична отплата тя се преродила като дева (бел. прев. божество) в небесата...

И Буда казал на учениците си, че въпреки, че дареното от старата жена не било почти нищо, самият факт, че тя, намирайки се в много трудно положение, успяла да отвори сърцето си за щедростта и да дари единствената храна, която имала, е най-ценният и затова тя получила огромна отплата.

Значението на Дана не е в стойността на онова, което даряваме, а в намерението в нашето сърце. Буда казал по-нататък: „Ако срещнете някой беден човек и нямате възможността да му помогнете сами, но видите някой друг да ми даде пари или храна и вие поздравите този човек за щедростта му, по-късно ще получите същата награда като него“.

Дори ако нямаме нищо, което да дарим, но когато видим някой в затруднено положение, искаме да можехме да му помогнем и ако, когато се намираме пред някой, който дарява помощ, ние се трогнем, виждайки подобно добро дело, и се възхищаваме на постиженията и добродетелта на този човек, то това е истинска Дана - това е все едно, че сме дарили самите ние.

„Онзи, който практикува щедростта, със сигурност ще получи ползата от нея; онзи, който непрестанно практикува щедростта, със сигурност ще живее в мир и спокойствие.“ От гледна точка на „причината и следствието“, ако „дадеш“ със сигурност ще „получиш“. Дана не означава да се „загуби“ - напротив, в бъдеще ще получите множество кармични награди. Освен това Дана има незабавно въздействие върху нашето самоуважение и ни дава усещане за щастие. В същото време ние успяваме да контролираме и премахнем нашия собствен мизерен егоизъм, което ни носи чувство за достойнство и радостта, свързана с него. Ако успеем да практикуваме Дана без дори да мислим за това, ние ще бъдем способни да получим още по-голяма и неограничена радост.