„Така чух, каза Ананда, в страната Вайшамакронли имаше един манастир, до който се простираше езеро, посещавано от маймуни. Буда, който се намираше в манастира, един ден се обърна към монасите:

„Някога имаше един якша[1], един изключително грозен дух, който един ден седна на трона на Индра[2]. Виждайки отвратителното създание всички поданици на това царство се изпълниха с гняв. Това доведе до неочакван резултат: този якша започна да расте и колкото по-голям ставаше, толкова повече нарастваше и гневът на народа на Траястримша. И този до преди малко неописуемо грозен дух започна да става все по-красив. Случващото се изпълни със страх сърцата на разгневените създания, така че те отидоха да намерят Индра, за да му кажат:

„Колкото повече се гневим, толкова този якша става все по-голям и все по-красив. Какво да правим?“

„Този якша не е като другите, им отговори Индра, той се храни от гнева.“

Индра не направи нищо, за да махне този якша от трона си. Вместо това той падна на колене пред него и много учтиво му се представи три пъти. Всеки път якшата погрозняваше и се смаляваше. Накрая той изчезна. Тогава Индра каза на небесните богове, които го заобикаляха:

„Не отвръщайте на гнева с гняв. Не отвръщайте на омразата с омраза. Напротив, трябва да им се отвърне с милосърдие и състрадание. Онзи, който постъпва по този начин, лесно се справя с претенциите си и овладява егото си. Той ще може да подчини гнева и омразата си. Подобен човек е истински светец.

Омразата е като един изключително тежък камък в сърцето на чувстващите същества. Ако успеем да уталожим гнева си и да изкореним омразата си, това е все едно да обяздим див кон и след това да го насочим в спокоен ход по правилния път. Онзи, който успее да направи подобно нещо, е перфектният дресьор.“

Буда продължи да преподава:

„Ако Индра е цар на тридесет и третото небе, то това е защото завистта по никакъв начин не трови мислите му. Той старателно практикува щедростта, а гневът никога не замъглява неговия ум. Затова той е станал цар. Практикуващите трябва да действат по същия начин като Индра и да подчинят гнева си. “

Всички ученици на Буда, останаха доволни от казаното и си обещаха да практикуват съгласно препоръките му.

Коментари

Някои считат якшите за дяволи, а други - за богове. Якшите често са същества, които са проявили щедрост и които, благодарение на това, могат да се изкачат на високи небеса.

Има три вида якши. Някои якши живеят на земята. Те не могат да летят и са особено привързани към алкохола и месото. Тъй като обаче са били щедри, продължителността на живота им е значителна. Тези якши са и най-малко еволюиралите.

Втората категория включва якшите, които могат да летят, но които мразят да помагат на другите и са много стиснати. В дълбините на тяхното същество обаче дреме желанието да бъдат щедри. Те имат много силен характер. Дакините попадат в тази категория.

Последната категория включва якшите, които си имат дворец и винаги се придвижват с него. Те обикновено са щедри, но са завистливи. Харесва им да обсъждат и спорят с другите.

Индра е царят на тридесет и третото небе, което отговаря на второто ниво на света на желанието. Според будизма има три свята: света без форма, света на формата и света на желанието, където се намираме и ние, хората. Светът на желанието се дели на три нива: ние се намираме на първото, а Индра - на второто.

Съществата на това второ ниво са по-малко склонни да се поддават на гнева отколкото онези, които живеят на първото ниво. Един техен ден се равнява на един век при нас, а те живеят средно по хиляда години, което съответства на повече от тридесет и шест милиона наши години. Те властват над четири небеса, като всяко от тях се разделя на осем по-малки небеса. Това прави общо тридесет и две небеса, към които трябва да добавим небето, което принадлежи на Индра и така стигаме до общо тридесет и три небеса.

На третото ниво на света на желанието войната и желанието да се воюва вече ги няма. Съществата, които се намират там, живеят още по-дълго от онези на по-долните небеса. Там впрочем често се срещат велики бодхисатви. На небето Тушита се намира Майтрея - бъдещият буда. Един ден на това небе съответства на четири века на Земята, а съществата, намиращи се на Тушита, живеят четири хиляди години. Там няма конфликти и съответно те се радват на постоянен мир. За сравнение светът на формата има осемнадесет небеса, а светът без форма само четири.