Четирите благородни истини

В предишната част говорихме за връзката между трите свята и шестте пътя на прераждане и плода на освобождението. Днес ще говорим за главната врата на Дхарма на шравака архатите - Четирите благородни истини. Четирите благородни истини са благородната истина за страданието, благородната истина за произхода на страданието, благородната истина за прекратяване на страданието и благородната истина за пътя, водещ до прекратяване на страданието („Благородния осмократен път“).

„Благородна истина“ означава реалността в света на дхарма. С други думи съдържанието на всяка от тези истини съответства на реалността в света на дхарма. Без значение къде се намирате - в източния или в западния свят - те могат да бъдат приложени там. Това е вярно и за световете в десетте посоки (бел. прев. т.е. навсякъде). Затова и се нарича „реалност“.

 

А защо се нарича „Благородна истина“?

Защото изучаването и практикуването на Четирите благородни истини позволява на чувстващите същества да се превърнат от обикновени хора в светци и мъдреци. Следователно чрез това изучаване и практика човек може да стане светец и мъдрец в съответствие с Пътя на освобождението.

 

А сега нека разгледаме съдържанието на Четирите благородни истини. Първата благородна истина е „благородната истина за страданието“. Ние, чувстващите същества, сме страдали и страдаме много в цикъла на раждането и смъртта по време на нашите прераждания в трите свята и шестте пътя. Като говорим за страдания, ние трябва да ги наблюдаваме тръгвайки от големите (т.е. онези, които се забелязват лесно) и стигайки до фините (т.е. онези, които се забелязват трудно) - от трите страдания през петте страдания до осемте страдания. Трите страдания са мъката, причинена от физическо и душевно страдание, страданието, причинено от „разрушението“ и страданието, причинено от непостоянството (бел. прев. страданието, причинено от необходимите условия и кармичните плодове). Петте страдания са страданието да бъдеш дева, човек, животно, гладен дух или да пребиваваш в ада. Освен това има пет страдания, наречени страданието на раждането, старостта, болестта и смъртта, страданието да сме отделени от това, което обичаме, страданието да срещаме онова, което мразим, страданието да не получаваме онова, което желаем, и страданието, причинено от функционирането на петте агрегата. Ако разделим първото от тези страдания на съставните му части, ще получим още четири страдания: страданието, причинено от раждането, страданието, причинено от остаряването, страданието, причинено от болестта, и страданието, причинено от смъртта. Тези четири страдания заедно със следващите четири страдания образуват осемте страдания. По този начин ние тръгваме от трите страдания, които са големи страдания, за да стигнем до осемте страдания, които са фини страдания. Ще представим съдържанието на страданията постепенно и подробно и накрая ще обясним условията в трите свята с първата благородна истина.

 

Какво е „мъката, причинена от физическо и душевно страдание“? Определено става дума за страдание. Ако попитаме някой какво означава това да е болен, той ще се съгласи, че да си болен е страдание. Никой не би го отрекъл и не би заявил, че да боледуваш е щастие. Ако някой се разболее и не успее да намери добър лекар, който да го излекува, или пък дори най-новите медицински открития не могат да му помогнат, то той ще страда и физически и душевно. Следователно, когато се намира в такова състояние, в което нито му се живее, тъй като е болен, нито пък му се умира, защото все пак му се иска да оздравее, той определено ще страда много.

 

Какво означава „страданието, причинено от „разрушението“? То означава, че в крайна сметка състоянието на щастие ще се трансформира в състояние на страдание. Например, през лятото, когато е топло, е страхотно да ядеш сладолед. Докато се наслаждаваме на сладоледа, ние се охлаждаме и смятаме, че той е страхотна храна, която ни помага в жегата. Докато ядем първия, ние сме много щастливи. Ако обаче изядем втори, вече няма да се чувстваме толкова щастливи, колкото сме се чувствали, докато сме яли първия. След като изядем трети, четвърти и дори пети, задоволството ни ще намалее и може да усетим студ. Ако в този момент продължим да ядем сладолед, то може дори да изпитаме болка.

 

Така нареченото „страдание, причинено от „разрушението“ препраща към факта, че състоянието непрестанно се променя. Освен това, нивото на щастие прогресивно намалява и дори завършва със страдание. В човешкия свят ние изпитваме „страданието, причинено от „разрушението“ и това страдание се изпитва и от небесните същества в света на девите. Въпреки че небесните същества се забавляват като пируват, този пир рано или късно ще свърши, независимо колко е страхотен. Защо ще свърши пирът? Ще свърши заради „страданието, причинено от „разрушението“. С други думи небесните същества ще си омръзнат взаимно, след като са били заедно и са се опознавали в продължение на дълго време. В резултат те ще прекратят пира и ще потърсят други небесни същества, за да се забавляват с тях. Това е така нар. „страдание, причинено от „разрушението“.

 

Другото страдание се нарича „страдание, причинено от непостоянството“. Предишните две страдания, за които говорихме - „мъката, причинена от физическо и душевно страдание“ и „страданието, причинено от „разрушението“, всъщност покриват същността на „страданието, причинено от непостоянството“. Поради това, че „мъката, причинена от физическо и душевно страдание“ е твърде силна, за нас е трудно да забележим „страданието, причинено от непостоянството“, което присъства в същото време. Това е вярно и за „страданието, причинено от „разрушението“.

 

Какво е „страдание, причинено от непостоянството“? Представете си, че някой практикува самадхи. Дълбокото му състояние на медитация е придружено от усещане за телесна релаксация и блаженство. Потънал в това прекрасно състояние, той може да забележи, че то се запазва без промяна. Състоянието, в което пребивава, е толкова чудесно, че той не усеща никаква болка и съответно в това състояние отсъстват „мъката, причинена от физическо и душевно страдание“ и „страданието, причинено от „разрушението“. И все пак „страданието, причинено от непостоянството“ е налице. Промяната е съвсем фина и ние трудно можем да я забележим. Например, без значение колко е прекрасно това медитативно състояние, човек все пак ще трябва да излезе от него рано или късно, защото се нуждае от почивка или сън. А защо трябва да си почине? Защото „страданието, причинено от непостоянството“ присъства в състоянието на телесна релаксация и блаженство. Това означава, че дори по време на медитация мисловното съзнание (бел. прев. или „осъзнаващия ум“), наричано още шестата виджнана, все още се намира в цикличното състояние на поява, присъствие, промяна и прекратяване. Поради промяната на мисловното съзнание човек се изморява, така че се нуждае от почивка или сън след излизането от медитация.

 

Сега вече знаем, че в света на дхарма има три основни страдания - „мъката, причинена от физическо и душевно страдание“, „страданието, причинено от „разрушението“ и „страданието, причинено от непостоянството“ Ако по-нататък разгледаме петте страдания, ще установим, че те също съществуват в шестте пътя. Вече дадохме пример за „страданието, причинено от „разрушението“ в света на девите. Макар и след много време, небесните същества също умират, така че са подложени на страданието, причинено от смъртта. Тези страдания (бел прев. след като е налице страданието, причинено от смъртта, следователно присъстват и основните три страдания) съществуват в света на девите и, разбира се, в другите пътища.

 

А сега да разгледаме петте и осемте страдания. Има едно често срещано страдание, наречено „страданието да сме отделени от това, което обичаме“. Като цяло, да сме отделени от това, което обичаме, означава, че един ден ще напуснем близките си - приятели, роднини или семейство, което ще породи страдание. Това е голямото страдание. В бодхи на шраваките (бел. прев. колесницата на шравака архатите) „да сме отделени от това, което обичаме“ означава, че сме привързани към нашите пет агрегата (скандхи), но един ден ще ги изгубим и това поражда страдание. Какво желаем и към какво изпитваме алчност? Към нашите очи, уши, нос, език и тяло. Ние обожаваме корените на петте ни сетива, но те един ден ще ни напуснат. 

 

Да вземем например очите. Въпреки че ние всички обичаме и пазим очите си, които са нашия прозорец към света, с възрастта зрението ни отслабва и се влошава. Някои хора развиват късогледство през пубертета и далекогледство когато остареят. Един ден зрението им се влошава. Това, че зрението ни се е влошило, означава, че очите с добро зрение са ни напуснали.

Следователно когато говорим за осемте страдания, освен големите страдания трябва да наблюдаваме и фините страдания. Трябва да наблюдаваме и страданията, свързани с нашето тяло и ум.

 

Почитаемият Анирудха, един от десетте велики последователи на Буда Шакямуни, е бил смъмрен от Буда, тъй като увредил очите си с непрестанна работа денем и нощем. След като очите му били увредени, той трябвало да се сбогува с тях. Това също е страдание.

 

Можем да видим, че трите страдания, петте страдания и осемте страдания присъстват в трите свята и шестте пътя. Да се сблъскаме с някакво нещастие, като например тялото ни да се разболее, също е пример за „да срещнем онова, което мразим“. 

Оттук можем да заключим, че в трите свята и шестте пътя съществуват трите, петте и осемте страдания. Излиза, че всичко е страдание! В резултат, шраваките трябва да наблюдават и да си дадат сметка, че никъде в трите свята не съществува удоволствие, а напротив - страданието е навсякъде.

 

След като разгледахме първата благородна истина, можем да се запитаме откъде идват всички тези страдания? Какъв е техният произход? Какво ги причинява? Точно за това става дума в благородната истина за произхода на страданието. Защо съществува натрупването (произходът на страданието)? Всъщност съществуването на натрупването е свързано с татхагатагарбха. Понеже чувстващите същества обичат корените на петте сетива, татхагатагарбха ни помага да ги създадем. Шраваките обикновено разбират този принцип. Те ще слушат думите на Буда и ще наблюдават и ще се чудят защо притежаваме петте агрегата (скандхи). Защо имаме скандха на формата, скандха на усещанията, скандха на въприятията, скандха на образуването и скандха на виджнаните? Защото ние, чувстващите същества, обожаваме и желаем петте агрегата (скандхи).

 

Ние силно желаем скандхата на формата, като се надяваме да получим силно и могъщо тяло в следващия си живот. Небесните същества копнеят за скандхата на формата, защото с небесно физическо тяло небесното същество е способно да лети. По същия начин човешките същества желаят да получат физическо тяло в следващия си живот, защото с физическо тяло можем да скачаме и тичаме. Заради това желание татхагатагарбха ще ни помогне да създадем скандхата на формата, като породи човешко физическо тяло в човешкия свят и небесно тяло в света на девите.

 

Ние също силно желаем скандхата на усещанията. Всеки знае, че да се гневи не е красиво или правилно, но защо тогава продължаваме да се гневим? Това е, защото ни харесва да се чувстваме ядосани. Също така ни се иска да бъдем нещастни, да изпитваме такова чувство. Това е скандхата на усещанията. Като знаем, че гневът е проява на лош вкус и нанася вреда на тялото ни, ние би трябвало да спрем да се ядосваме веднага щом забележим, че започваме да се разгневяваме. Твърде често обаче ние не успяваме да контролираме нашия гняв; вместо това продължаваме да се гневим, ако ни провокират. Това е така, защото ние жадуваме да се чувстваме нещастни, като и да се чувстваме гневни. Скандхата на усещанията включва неприятни усещания, приятни усещания и усещания, които не са нито приятни, нито неприятни.  Ние всички жадуваме за тези усещания и чувства.

 

Ние, освен това, желаем скандхата на възприятията. Копнеем да ядем, да спим, да спортуваме, да си почиваме, да учим, да ходим на парад или манифестация и т.н. Тези желания означават, че жадуваме за скандхата на възприятията. Заради тази скандха на възприятията, заради тези желания, татхагатагарбха ще ни помогне да създадем петте агрегата (скандхи), ще продължи да поражда скандхата на възприятията и ще продължим да се прераждаме в шестте пътя.

 

Какво е скандха на образуването? Благодарение на този агрегат можем да отидем от едно място на друго или да сменим едно действие с друго. (Този агрегат е механизмът на промяна; той никога не спира освен ако не влезем в нирвана без остатък). Шраваките трябва да осъзнават това и трябва да се опитват да премахнат цялата скандха на образуването т.е. своите физически, словесни и мисловни действия. Те не само трябва да премахнат всички „образувания“ в човешкия свят, но и в трите свята, като дори премахнат образуването на мисловното съзнание (осъзнаващия ум или шестата виджнана) и в крайна сметка постигнат самадхи на прекратяването, което е отвъд четирите дхяни и осемте самадхита. Единствената разлика между шраваките, които се намират в самадхи на прекратяването, и онези, които са умрели, е, че шраваките са все още живи, въпреки че са премахнали всички физически действия. В състоянието на самадхи на прекратяването физическите, словесните и мисловните действия са премахнати и остава единствено коренът на мисловното съзнание т.е. манас.

 

Какво е скандха на виджнаните? Скандхата на виджнаните е онова, което най-много привлича нас, човешките същества. Да вземем например зрението. Тъй като жадуваме за нашето зрение, ще продължим да получаваме очи. Това е вярно и за носа, езика и физическото тяло заради различните типове възприятия, които желаем. Това наричаме „скандха на виджнаните“.

 

Следователно, благодарение на тази благородна истина, човек ще може да разбере, че коренът на страданието се крие в желанието. Така че ако искаме да премахнем страданието, ние трябва да премахнем желанието вместо директно да премахнем самото страдание. Ако вече не сме привързани към петте агрегата (скандхи), татхагатагарбха няма да ни помогне да създадем петте агрегата (скандхи) след смъртта ни. В резултат петте агрегата няма да бъдат породени в следващия живот и в крайна сметка ще постигнем „дхарма на нераждането“ - състоянието на самата татхагатагарбха, наричано още „нирвана без остатък“.

 

А за това как да премахнем „натрупването“ се говори в благородната истина  за прекратяване на страданието. С други думи ние трябва да наблюдаваме задълбочено петте агрегата (скандхи). Докато ги наблюдаваме, ще открием техните недостатъци. Докато физическото тяло или форма съществува, тя е несъвършена. Нейното съществуване ще накара да се проявят един след друг феномените на раждането, остаряването, болестта и смъртта. Това е вярно и за мисловните функции. Докато мисловните функции - усещания, възприятия, образувания и виджнани -  съществуват, те са осъдени да угаснат и след това ще последва страдание.

 

Следователно, когато говорим за благородната истина за прекратяване на страданието, ние трябва да говорим за недостатъците и несъвършенствата, произтичащи от петте агрегата, като в крайна сметка премахнем желанието за петте агрегата (скандхи). След като премахне това желание, човек вече няма да изпитва никакви страдания независимо от съществуването на петте агрегата (скандхи). За такъв човек се казва, че се е освободил от цикъла на раждането и смъртта („самсара“) в трите свята и шестте пътя. Но не бива да забравяме, че, независимо че архатът шравака е премахнал желанието за петте агрегата (скандхи) и в резултат изчезва след смъртта си, той не се разтваря в нищото или пустотата. Вместо това остава татхагатагарбха, която поддържа всички закони за причина и следствие (бел. прев. т.е. кармата), като в противен случай освобождението би се оказало не по-различно от празнотата на нихилистите. Нека отново вземем за пример архата шравака. След като получи първия плод на освобождението и след това се прероди седем пъти между човешкия свят и небесата, той ще постигне освобождение. Това освобождение обаче ще бъде постигнато само при едно предварително условия - съществуването на татхагатагарбха.

 

Освен благородната истина за прекратяване на страданието ние трябва да изучим благородната истина за пътя, водещ до прекратяване на страданието (т.е. начина да се премахне произхода на страданието).

 

Защо трябва да говорим за този път?

Защото е възможно архатите шраваки, които последователно са постигнали първия плод на освобождението, втория плод на освобождението, третия плод на освобождението и четвъртия плод на освобождението, все още да не успяват да постигнат двойното освобождение и да придобият трите прозрения и шестте свръхестествени способности. Те трябва продължат да напредват в обучението и практиката си въз основа на Благородния осмократен път - правилен възглед, правилно размишление, правилна реч, правилно поведение, правилен занаят, правилно усилие, правилно внимание, правилна концентрация. С други думи, въпреки че шраваките са преминали отвъд първия плод на освобождението, те все още трябва да живеят сред хората в съответствие с Благородния осмократен път, като напредват в практиката си на Дхарма и безусловно спасяват живите същества.

 

Първата компонента на Благородния осмократен път е правилният възглед, което означава, че човек трябва непрестанно да наблюдава всички различни страдания и видове натрупвания; за да премахне напълно тези натрупвания, човек трябва да живее сред хората, като при това премахне привързаността си към всички видове страдания, спасявайки безусловно чувстващите същества. Едва след като премахне всякаква привързаност към всички видове страдания, човек може да постигне пълното освобождение на шравака.

 

Що се отнася до начина да се прекрати страданието, човек трябва да следва Благородния осмократен път, като води живот, лишен от крайности, който не е нито щастлив, нито нещастен. Така човек няма да породи привързване към щастието, като се опитва да го постигне. Когато се сблъска със страдание, човек няма да бяга от него. Следователно архатът шравака няма да се сърди и гневи. Защо? Защото ще наблюдава и ще разбере следното: „дори и да имам причини и условия, които да спъват моя напредък в практиката, те не са постоянни и в крайна сметка ще изчезнат поради взаимодействието си“. Следователно той няма да се сърди и гневи или да се привързва и в крайна сметка ще постигне освобождение от цикъла на раждането и смъртта.

 

В тази част представихме съдържанието на Четирите благородни истини -  благородната истина за страданието, благородната истина за произхода на страданието, благородната истина за прекратяване на страданието и благородната истина за пътя, водещ до прекратяване на страданието - всички те зависят от причините и условията, породени от татхагатагарбха. С нейната подкрепа архатите шраваки ще успеят да постигнат освобождение в следващите си животи. Следващия път ще говорим за трите печата на Дхарма.

 

Благодаря Ви за вниманието!

 

АМИТОФО!