Съществува ли наистина свободната воля?

В будизма казваме, че всички последствия са резултат от причини и необходими условия. Следователно изглежда, че всичко случващо се е предопределено. Но в такъв случай можем ли да мислим и да действаме свободно, съществува ли свободна воля? Това е много добър въпрос, който много хора си задават и чийто отговор не е лесен.

В Диргха Агама сутра Буда обяснява, че има два проблема, които са трудни за решаване: „Тъй като съществуват причини и условия, чувстващото същество може да има замърсени мисли. И тъй като съществуват причини и условия, чувстващото същество може да има чисти мисли.“ Това означава, че нашите кармични плодове са определени, понеже причините и условията са вече фиксирани. В такъв случай как можем да имаме чисти мисли? И защо някои хора не успяват да се освободят от замърсените мисли? Това е наистина много труден въпрос и дори съвременната наука не успява да определи ясно човешката природа и се задоволява с голям брой хипотези.

Например, учените в областта на невронауката, които се опитват да разберат човешката познавателна способност, откриха, че тя силно зависи от мозъчната структура. Казано иначе, начинът ни на мислене се определя от физическата организация на мозъка ни и следователно от материята.

Ако нашият ум е ограничен по такъв начин от мозъка ни, можем ли да твърдим, че сме свободни да мислим каквото поискаме, че притежаваме свободна воля? Нашето възприятие наистина е контролирано от физическата структура на мозъка ни, от материята. Например някои хора, които се стремят да бъдат щастливи, взимат наркотици и в резултат им се струва, че са някъде другаде. Наркотиците могат да създават състояния на илюзия, в които човек се чувства прекрасно, поне докато трае ефектът, разбира се. Следователно умът ни зависи силно от веществата, които приемаме, или с други думи, наистина е контролиран от материята. В такъв случай можем ли все още да говорим за свободна воля? Можем да кажем, че ако нашето мисловно съзнание е до такава степен повлияно от материята, излиза, че то не е реално, че е само една илюзия и следователно не е истинското ни аз.

Нека видим сега какво казват учените в областта на невронауката и по-конкретно какво пише в една статия, публикувана в брой 464 на World Magazine, където четем, че „през последните години учените в областта на невронауката откриха, че свободната воля е пълна илюзия. Петстотин милисекунди преди вземането на решение, мозъкът на човек е вече задействан. Но едва двеста милисекунди преди действието мисловното съзнание осъзнава това. Ние си въобразяваме, че управляваме нашето поведение, но в действителност зависим от мозъка си.“ Казано иначе, преди извършването на едно движение мозъкът ни се задейства и едва след това ние си даваме сметка, че искаме да извършим това движение, и го извършваме. Това поставя под сериозно съмнение съществуването на свободната воля т.е. способността на мисловното съзнание да взема самостоятелни решения. Учените са стигнали съвсем естествено до идеята, че свободната воля е само илюзия, че ние не контролираме наистина нашето поведение и че то зависи от мозъка ни и следователно от материята.

Какво казва будизмът по този въпрос? В будизма казваме, че нашият мозък принадлежи на агрегата на формата, което означава, че е материален. Според будизма обаче ние сме съставени от материя, но и от ум и следователно трябва да добавим още четири агрегата: усещането, възприятието, процеса и първите седем съзнания. Човешкото същество има нужда тези пет агрегата да работят заедно. Излиза, че материята и умът са взаимнозависими и че всички феномени са съставени от материя и ум. Но никой от тези компоненти не е траен и вечен и затова в будизма се казва, че няма аз.

От цитираната статия по-горе става ясно, че учените са стигнали до подобни заключения. Възможно е обаче да се заблудим, ако се основаваме единствено на техните резултати и да си кажем, че в крайна сметка животът е само една игра на вероятности. Лесно е да си помислим, че щом действието зависи от задействането на мозъка, което пък се случва преди мисловното съзнание да се е активирало на свой ред, то това задействане на мозъка е чиста случайност. Излиза, че човешкото поведение се управлява от теорията на вероятностите. Ако отидем още по-далеч, ще стигнем до абсурдното заключение, че дори Буда е станал буда случайно и че наистина всичко е само вероятност. Всичко това, разбира се, не е вярно, това е погрешен възглед, от който трябва да се освободим! Човекът е съставен от материя и ум, но зад всичко това има нещо, което е вечно и което се нарича осмото съзнание или татхагатагарбха. Именно благодарение на това осмо съзнание, което всяко чувстващо същество притежава, съществуват материалният свят, тялото, мислите и петте агрегата - те всички са прояви на нашите татхагатагарбхи.

Учените не знаят защо и как се задейства мозъкът дори преди да го осъзнаем, преди да се задейства нашето мисловно съзнание. В будизма се казва, че онзи, който взема решение да активира мозъка, се нарича манас или седмото съзнание. Този манас взема всички решения и едва след това се поражда мисловното съзнание и се извършва действието. От будистка гледна точка това означава, че измежду всички феномени няма нищо, което да е истинското аз и че те всички са нетрайни.

И тази нетрайност, тази непрекъсната промяна е форма на страдание. Материята е нетрайна, четирите агрегата, свързани с ума, са нетрайни и като цяло, всичките пет агрегата са нетрайни, нямат аз и следователно са източник на страдание. Такъв е нашият живот - независимо дали сме хора или животни - нетраен и лишен от аз.

Но дали „аз“ все пак съществува? Да, осмото съзнание или татхагатагарбха е истинското аз. То е вечно и благодарение на него се раждаме в този свят. То създава петте агрегата на всеки от нас, дори и ако заради природата му да е много трудно да бъде намерено от хората. И от тази гледна точка, има ли свободна воля и какво точно представлява тя?

Отговорът е да. В Самютагама сутра Буда обяснява, че понеже формата не винаги е източник на страдание, можем да обичаме нещо, което ще доведе до привързване към това нещо и след като веднъж се привържем, вече не успяваме да се освободим. Това привързване е източник на замърсените мисли, а останалите четири агрегата функционират точно по същия начин. Това е възможно, тъй като нито един агрегат не е сам по себе си източник на непрестанно страдание. Ето защо в сутрата се казва, че ако има причини и условия, това може да доведе до замърсени мисли.

По същия начин Буда обяснява, че тъй като формата не винаги е източник на радост, хората могат да се уморят от материалните обекти, да се отдалечат от привързването си към тях и по този начин да избегнат страданието. Така човек може наистина да се освободи от формата и следователно съществуват причини и необходими условия, за да можем да имаме чисти мисли.

Друго нещо, което бих искал да ви обясня, е, че когато сме радостни, ние се привързваме и не искаме да спрем да бъдем в това състояние: бихме желали да преживяваме тази радост отново и отново. Това поражда цикъла на преражданията. Това е начинът, по който действа нашата татхагатагарбха. Ако сме привързани към петте агрегата, татхагатагарбха ще ги накара да се появяват живот след живот. Следователно не бива да забравяме, че това физическо тяло е материална форма и не е източник единствено на щастие. В действителност то е придружено от страдание, защото един ден ще се разболеем и ще умрем. Тогава ще се разделим с нашето семейство и ще изпитваме страх от това, което ни очаква след смъртта ни. По тази причина казваме, че нашето тяло и нашият ум не винаги са радостни и че са придружени от страданието. Има хора, които, разбирайки това, биха искали да премахнат привързванията към формата, за да се освободят. И нещата стоят точно по същия начин с другите четири агрегата т.е. с всичко, свързано с ума.

И в крайна сметка, какво е свободната воля? В действителност ние можем да вземем решение, но то ще съдържа страдание и радост. И бихме ли желали да се привържем към тази радост, примесена със страдание? Или като видим, че радостта не е отделена от страданието, ще се откажем от привързването си? Например, в живота известността, богатството и властта носят много радост, но и страдание. Можем ли да изберем на каква основа да вземаме решенията си? Да, разбира се, и това истинската свободна воля: нашият избор между привързване и непривързване, между правилното и неправилното. Този избор обаче е ограничен, защото се прави въз основа на нашето възприятие и възможностите, с които разполагаме. Например, през живота си едно чувстващо същество може да използва мисловното си съзнание, за да избере дали да посее добри или лоши кармични семена, но след смъртта му неговото мисловно съзнание ще бъде много ограничено и изборът му - много свит; излиза, че свободната воля няма да бъде особено свободна!

Ако сме родени в бедно семейство, ще имаме малък избор по отношение на храната или образованието си и ще има много неща, които просто няма да можем да си позволим. Същото е и с животните: те са ограничени от обстоятелствата, защото, каквото и да правят, никога не ще достигнат същото ниво на интелигентност като едно човешко същество. Изборът им следователно също е много ограничен. По тази причина можем да кажем, че свободата да правим това или онова е различна и че всеки е свободен в собствените си рамки. Ако желаем да увеличим свободата си и да се възползваме от истински свободна воля, е необходимо да посеем много добри кармични семена, за да имаме в следващия си живот по-добри условия и по-широк избор. А ако в този живот не сме свободни по отношение на обстоятелствата, то можем все пак да мислим свободно.

Ще спрем дотук, благодаря ви, АМИТОФО!