Пеперудените ножове в служба на дхарани

Един ден, като се връщах от работа, малко преди да пристигна вкъщи получих телефонно обаждане от някогашната ни бавачка, която ми каза, че ще идва в Париж за кратък стаж. Бях доволен, че можех да я приема вкъщи за времето на престоя ѝ. Двете със сестра ѝ бяха гледали децата ни и бяха изучавали бойни изкуства при мен. Тя често ме наричаше „грижовен татко“ и аз естествено бях щастлив да имам до себе си едно момиче в допълнение към двете ми момчета. Когато двама души се разбират толкова добре, това означава, че между тях има много добри и силни кармични връзки. Тя живееше в Южна Франция с майка си в селска къща, заобиколена от ферми. Често се занимаваше със земеделие и продаваше на пазара плодовете и зеленчуците, които отглеждаше. Беше използвала получените пари, за да си изкара шофьорска книжка и да си купи малка кола. Тя завърши средното си образование и започна да учи за стилист, като през ваканциите проверяваше билетите на пътниците във влаковете. По този начин успяваше сама да изкарва парите, от които се нуждаеше.
След обаждането ѝ отидох да я взема от гарата. Същата вечер отидохме на ресторант и си говорихме за множеството ни общи приятни спомени. Тя например си припомни колко ѝ е било приятно да се грижи за децата ми през летните ваканции. Беше учила малкия ми син да кара колело, да се гмурка и да плува в един басейн. Аз пък я бях учил да борави с пеперудените ножове - оръжие, използвано в различни стилове на ушу (кунгфу), и ѝ бях подарил един чифт. Ясно си спомням, че освен това я бях научил колко е важно човек да си изкове сабя от смелост, за да може да се изправи срещу всякакви трудности. Ако не знаем как да действаме в дадена ситуация, е необходимо да прибегнем до четирите принципа на нашия учител Бодхидхарма:

Първият от принципите е, че трябва да изплащаме кармичните си дългове. Животът ни предоставя своя дял от страдания. Ако днес действаме правилно, положителните плодове няма да се проявят веднага. Причината е, че през безброй минали животи сме извършили огромен брой грешки, предизвикали отрицателни последствия и следователно страдания. Като страдаме, ние връщаме нашите кармични дългове, което маха един товар от плещите ни и ни носи повече радост. Следователно трябва да приемаме изплащането на тези дългове с радост!
В будизма се говори за три вида животи: миналите животи, сегашния живот и бъдещите животи. Някои кармични семена, които са били посети в минал живот, ще дадат плод в сегашния живот. Различните решения, които взимаме днес, на свой ред ще формират кармични причини, които ще определят природата на бъдещите ни животи. По този повод една будистка поговорка казва, че бодхисатвите се страхуват от причините, а обикновените хора се страхуват от последствията от собствените си действия. За сметка на това, когато действат, бодхисатвите винаги се питат какво ще причинят действията им т.е. какви причини ще създадат и много внимават какъв избор ще направят и как ще постъпят.

Вторият принцип казва, че всичко, което преживяваме днес е следствие от някогашните ни решения. Това, което изпълва всяка секунда от нашите животи, е плодът на нещо, случило се в миналото, и е в рамките на процес, който не спира никога. Непрекъснато ни връхлитат различни мисли, различни привързаности във всяка една секунда. Това показва, че плодовете не са истинското аз, защото са временни, и че във всяка следваща секунда можем да получим съвсем различен плод от предходната.
Впрочем всеки от нас среща хора, с които има кармична близост, докато последствията от тази близост се изчерпят, и когато това се случи, хората се отдалечават един от друг. Като цяло всяка среща е подобна на облак: тя може да се образува и да се разпръсне много бързо и след това да приеме нова форма... Затова трябва да избягваме да се привързваме към щастието или страданието, защото както облаците те само прекосяват небето на нашето съществуване.
Освен това трябва да даваме най-доброто от себе си за всяка задача, с която се заемем, но без при това да се обръщаме внимание на последствията. Ако последствията са положителни, това просто означава, че необходимите условия за успеха на един колективен проект са били налични. А тези условия са благоприятствани от добрите кармични отношения, които хората поддържат помежду си. Но ако тези хора не са достатъчно близки, това не е страшно: поне са били посети добри кармични семена, които ще дадат своите плодове по-късно. Семената ще се развият, когато кармичните връзки между хората, които следват общия проект, се подобрят и резултатът тогава ще е още по-добър. Добрите кармични семена дават добри кармични плодове, а лошите семена - лоши плодове. Ако плодовете не се проявят, това означава, че трябва да се изчака да се съберат всички необходими условия за тяхното узряване.

Третият принцип се свежда до това да се дава, без да се очаква нещо в замяна. Обикновеният човек по принцип се стреми към задоволяване на сетивата: удоволствието от физическия контакт, гледането на красиви неща, помирисването на приятни парфюми, приемането на добра храна и слушането на хармонични звуци. Други хора се грижат да подобрят репутацията си или да увеличат богатството си и ако не успеят, това им причинява страдание. Колкото са по-големи желанията ни, толкова са по-дълбоки страданията ни.

Последният принцип изисква да се действа умно. В нас има сила, чийто принцип на действие се състои в непрекъснатото раздаване на кармичните плодове от предишните ни действия: този принцип е законът на карма. За да избегнем създаването на отрицателни кармични последствия в нашите животи, се препоръчва да се следват петте предписания на Буда: да не се убива, да не се краде, да не се прелюбодейства, да не се лъже и да не се пие алкохол. Както предпазният колан пази пътниците в колата, без обаче да ограничава прекалено движенията им, така и предписанията ни предпазват от създаването на лоши плодове.
На често задавания от хората въпрос „Какво представлява будизмът?“ един просветлен учител даде следния отговор: „Не правете онова, което лошо. Правете всичко, което е добро. Да се разбере истинския смисъл на тези две изречения е да се разбере какво е будизмът.“

Бих желал пеперудените ножове да станат дхарани за бавачката на децата ми т.е. да олицетворяват и символизират четирите принципа на Бодхидхарма и тя да си спомня тези принципи винаги, когато се упражнява с ножовете. В будизма „дхарани“ се нарича всеки инструмент, който символизира тези четири принципа. Можем да разбираме термина „дхарани“ по два различни начина: първото му значение е идеята, че един такъв инструмент ни помага да поддържаме учението в ума си. Вторият смисъл е идеята, че самото виждане на този инструмент е достатъчно, за да ни напомни за правилния път и да ни помогне да избегнем лошото поведение. Следователно дхарани дава защита на практикуващия. В нашата история дхарани са пеперудените ножове.

Бих желал, където и да отиде бавачката на моите синове, винаги да носи със себе си пеперудените си ножове. Ако се почувства слаба или бъде обзета от лоши мисли, нека ги извади и да направи няколко движения и съм сигурен, че ще се почувства умиротворена.

След ресторанта се прибрахме вкъщи. Извадих два чифта пеперудени ножове и преговорихме основните движения. Така свърши изключително приятната вечер, която прекарахме заедно.
На другия ден я придружих на гарата, а там бяха всички студенти, правили стажа си на същото място като нея. Очите ѝ бяха зачервени от емоция. Прегърнахме се. Пожелах ѝ много смелост по-нататък, и ѝ напомних да не се страхува, дори ако животът ѝ е изпълнен със страдания. Подканих я да използва дхаранито на пеперудените ножове всеки път, когато изпита такава нужда, за да бъдат дните ѝ винаги слънчеви.

Моят разказ приключва тук. Нека пеперудените ножове, които „давам“ днес на всички читатели, да послужат на всеки измежду тях. Нека учението на Буда остане между нас възможно най-дълго; нека всеки извлече от него необходимото, за да напредва в живота си!

АМИТОФО!