Калама сутра и Махапаринирвана сутра

Тук ви представяме преведени на български откъси от две сутри. Избрахме точно тези два пасажа, тъй като техният общодостъпен превод съдържа грешки и неясноти, които правят разбирането им невъзможно, а те са важни, тъй като в тях се обяснява как да останем спокойни при различни обстоятелства, някои характеристики на природата на буда, както и се говори за ичхантиките – онези, които изкривяват и отхвърлят учението на Буда.

Първият пасаж е от известната Калама сутра, която често се възприема като доказателство, че Буда е препоръчал на всеки да си мисли както си иска и да не се доверява на никого освен на личната си преценка. Разбира се, човек трябва да внимателно да проверява онова, което чува или чете, но не бива в никакъв случай да си въобразява, че личната му преценка е абсолютна мярка за нещата и може да приема или отхвърля каквото и да било с лека ръка въз основа единствено на лични предпочитания или симпатии. В тази сутра всъщност изрично се посочва какво е необходимо, за да може един практикуващ да запазва спокойствие при всякакви обстоятелства.

Калама сутра:

(Буда се обръща към слушателите си със сборното обръщение „калами“)

„О, Калами, ако един ученик практикува добре и не е създал кармичните плодове на омразата, гнева или свадата, той ще има четирите утехи и ще може да запази спокойствие при различни обстоятелства, в следните четири контекста. Кои са тези четири утехи?

1.     В този или в следващия живот имам карма с другите, която е добра или лоша. Ако обаче имам правилен възглед и спазвам предписанията, след смъртта си ще отида в небесния рай или на хубаво място като някоя земя на Буда. Така, калами, учениците, които практикуват добре, не изпитват омраза или гняв към другите и по тази причина няма да породят лоша карма. Това е първият начин да се запази спокойствие.

2.     Калами, ако в този или в следващия живот нямам да получавам добра или лоша карма, тъй като не съм я посял с другите, но някой реши да ме оклевети и аз с помощта на правилния си възглед и мъдростта си упорствам в практиката си, всички ще имат добро мнение за мен. Калами, така учениците, които имат правилен възглед и които не изпитват гняв и омраза към другите, няма да получат лоши кармични плодове по-късно и това следователно е вторият начин да сме сигурни, че ще можем да запазим спокойствие.

3.     Калами, чуйте ме внимателно още веднъж: каквото и да правите, никога не бива да извършвате лоши деяния. Това означава, че не бива да имате лоши мисли. Защо казвам това? Който не извършва лоши деяния, не страда. Чуйте ме, калами, учениците, които не изпитват гняв и омраза към другите, защото нямат лоши мисли, запазват спокойствие и това е третото утешение, третият начин да сме спокойни.

4.     Отново, калами, както и да правите, никога не бива да извършвате лоши деяния. Така няма да се страхувате от хората и от света. Следователно трябва преди всичко да изпитвате състрадание към всички. Ако изпитвате това състрадание, вие няма да се карате с чувстващите същества. По естествен начин ще сте спокойни и радостни. Така, калами, един свят ученик, който има правилен възглед и който никога не е извършвал лоши деяния и не изпитва гняв и омраза към другите, винаги ще е спокоен и това е четвъртият вид спокойствие.

Калами, виждате, че е достатъчно да не се изпитва гняв и омраза към другите, за да се постигнат четирите вида спокойствие: така вие ще оставате спокойни в тези четири различни контекста.“

От този пасаж става съвсем очевидно, че Буда дава практически насоки как практикуващият да се утеши и да запази спокойствие при всякакви обстоятелства и че за целта е необходимо да не се изпитва гняв и омраза към другите. Тук не става дума за някакви хипотетични допускания, които да ни утешат сами по себе си, както бихме могли погрешно да си помислим.

Във втория пасаж, който е от Махапаринирвана сутра, става дума за природата на буда и за ичхантиките, т.е. онези, които заради погрешните си възгледи не могат да се освободят или просветлят. Важно е да се разбере, че всички хора имат природата на буда, но онези, които клеветят учението, като отричат истинското аз или причинно-следствените връзки, и нарушават предписанията за морално поведение, като например пият или прелюбодействат, сами се отделят от учението на Буда и рискуват да се озоват в някой ад в следващите си животи.

Махапаринирвана сутра:

„Кашяпа каза: „О, благородни учителю, казахме, че природата на буда е постоянна като празното пространство. Щом тя е постоянна като него, защо Буда говори за бъдещето? Буда казва, че ичхантиките нямат добри кармични плодове, но ако те са наши роднини, колеги, учители, родители или съпруг, или съпруга, не би трябвало да има състрадание между нас. Ако обаче са успели да се родят като наши близки, това означава, че имаме добра кармична връзка помежду си и следователно те имат добър кармичен плод.“

Буда отговори: „Това е много добър въпрос! Благородни човече, на всяка цена трябва да задаваш въпросите си! Природата на буда е като празното пространство. Тя не е нито настояще, нито минало, нито бъдеще. Всички хора обаче имат три тела – тялото в миналото, тялото в бъдещето и тялото в настоящето. Ако следователно в бъдеще тялото на едно чувстващо същество стане спокойно и чисто и достойно за уважение, съществото със сигурност ще успее да види природата на буда. По тази причина аз като Буда казах, че ще му е възможно да види природата на буда в бъдеще. Благородни човече, когато говоря на чувстващите същества, понякога го правя, за да обясня причината и от нея да изведа следствието, а понякога – за да обясня следствието и от него да изведа причината. Понякога в сутрите казвам, че това тяло има нужда се храни, да вижда форми, да чувства. Когато говоря за физическото тяло в бъдещето, имам предвид, че ако умът на човек стане чист, то той ще може да види природата на буда със собствените си очи.

„О, благородни учителю, Буда обясни истинския смисъл. Но защо Буда каза, че всички чувстващи същества имат тази природа на буда?

Буда отговори: „Благородни човече, дори ако днес не виждаш природата на буда в чувстващите същества, това не означава, че тя не съществува. Същото е като с празното пространство: ти не го виждаш сега, но това не означава, че то не съществува. Всички чувстващи същества са непостоянни. Тяхната природа на буда обаче е постоянна, тя не се променя. По тази причина в тази сутра обяснявам, че природата на буда, на което и да е чувстващо същество, не е нито вътре, нито вън. Това е точно като празното пространство, което не е нито вътре, нито вън. Празното пространство обаче съществува вътре и вън и следователно не може да се каже, че то е постоянно и хомогенно. Не може да се каже също, че празното пространство е навсякъде. Празното пространство не е нито вътре, нито вън, но всички чувстващи същества притежават това празно пространство. Същото е и с природата на буда, за което и чувстващо същество да се отнася.

Ти каза, че ичхантиките все пак имат добри кармични плодове. Не този смисъл обаче вложих в думите си. Какво исках да кажа? Ичхантиките имат карма, свързана с тяхното поведение, думи и мисли. Те ще придобият кармични плодове, ще се опитат да ги получат, ще се опитат да ги разберат и ще се опитат да намерят решение за тях. Резултатът ще са погрешни възгледи, които ще породят лоши кармични плодове. Защо казвам това? Защото тези хора не разбират закона на карма. Благородни човече, това е като харитаки – това растение, чийто плод е много горчив, защото корените и клоните също са много горчиви. Ако вземем стъблото, то също е много горчиво и листата също. Цветовете не са изключение – те също са много горчиви. Кармичните плодове на ичхантиките, които не разбират закона на карма, са точно такива.“