Причинно-следствените връзки в миналото, настоящето и бъдещето

Защо има толкова лоши хора, които се радват на „късмет“ в живота, а много други, които са мили и добри, непрекъснато се сблъскват с проблеми и нещастия?

 

Хората непрекъснато си задават такива въпроси, защото си мислят, че за тези, които се държат добре, би трябвало да има добри последствия, а онези, които извършват зли дела, логически би следвало да получат възмездие под формата на лоши последствия. Често обаче наблюдаваме точно обратното.

 

Каква е гледната точка на будизма за всичко това?

 

В будизма се казва, че кармата се създава в миналото, настоящето и бъдещето. Ние можем да видим случващото се в този живот, но не знаем какво сме правили в предишните си животи.

 

В Дамамука нидана сутра се разказва историята на едно момче, което наследило голямо богатство, но било родено без уши, очи, език, ръце и крака. Според тогавашните закони семейното богатство можело да се наследява само от момчетата и затова петте му сестри, всичките много красиви и умни, не можели да получат нищо от наследството.

 

Една от тези сестри, която искала да разбере причините за това странно положение, отишла да попита Буда Шакямуни защо брат ѝ наследил толкова пари, а бил лишен от уши, очи, език, ръце и крака.

 

Буда отговорил:

 

„Това е отличен въпрос - ще ви обясня. Някога много отдавна в една страна живеели двама братя - по-големият бил много честен и много щедър и бил обичан от целия народ. Затова и царят го назначил за съдия, за да се обръщат хората към него, ако сметнат, че са станали жертва на несправедливост.

 

По онова време, ако някой искал да вземе пари назаем, трябвало да отиде пред съдията, който ставал свидетел на заема и по-късно можел да потвърди съществуването на дълга. Един ден един търговец, който искал да разшири дейността си, поискал пари назаем от по-малкия брат на съдията.

 

По-малкият брат отишъл със сина си, който бил още дете, и с въпросния търговец при брат си:

 

„Мой по-големи братко, този търговец ми иска пари назаем и аз нямам нищо против да му заема тази сума, тъй като той ми обеща, че ще ми върне парите по-късно. Ако междувременно се спомина, бих искал парите да отидат при сина ми.“

 

Съдията отговорил:

 

„Отбелязах си и непременно ще си спомня за този дълг.“

 

Скоро след това по-малкият брат починал. По-късно търговецът се сдобил с голяма печалба, но нямал желание да върне парите. Затова предложил един скъпоценен накит на жената на съдията, като в замяна поискал от нея да убеди съпруга си да отрече съществуването на дълга. Жената се опитала да склони съпруга си на тази измама, но той бил непреклонен:

 

„Аз съм честен и затова царят ме направи съдия. Никога няма да се съглася да извърша нещо толкова безчестно.“

 

Жената съобщила за неуспеха си на търговеца, а той ѝ дал още по-ценен накит от първия и ѝ казал, че е достатъчна само една дума от съпруга ѝ, за да стане този накит неин. И добавил:

 

„Дори да върна парите на племенника ти, той няма да ти даде абсолютно нищо.“

 

Тя приела скъпоценния накит и още същата вечер заплашила съпруга си, че ще убие сина им и ще се самоубие, ако той не се съгласи да изпълни желанието ѝ. Съпругът в крайна сметка се поддал на това изнудване.

 

Затова и племенникът му не могъл да си получи обратно парите, дадени от баща му на търговеца, тъй като съдията заявил, че не си спомня за такъв заем.

 

Племенникът бил изумен от поведението на чичо си и от лъжата му.“

 

Буда продължил:

 

„Детето, което днес наследява голямото семейно богатство, но няма нито уши, нито очи, нито език,нито ръце, нито пък крака, е този съдия, чиято история току-що ви разказах. Тъй като е бил съдия, е трябвало да бъде честен. Но понеже все пак е излъгал, след смъртта си се озовал в ада. Щом излязъл оттам, в продължение на 500 живота тялото му ще е без уши, очи, език, ръце и крака. Но понеже е проявявал щедрост, във всеки живот ще е богат, въпреки че ще има големи проблеми с тялото си.“

 

Буда добавил:

 

„Много внимавайте за вашето поведение, думи и мисли!“

 

В същата сутра се разказва и историята на една много възрастна дама, която била ужасно бедна и слугувала на едно богато семейство. Един ден взела ведрото, за да донесе вода от реката. Изведнъж се замислила колко е тъжен животът ѝ и започнала да плаче направо там, на брега на реката. Точно в този момент оттам минавал един велик ученик на Буда на име Махакатяяна. Той помолил възрастната жена да се изправи и да прояви щедрост.

 

А тя отговорила:

 

„Учителю, аз съм толкова бедна - как точно да проявя щедрост?“

 

Махакатяяна я помолил просто да вземе една чаша и да му предложи вода в нея.

 

След това учителят Махакатяяна я научил как да рецитира името на Буда, как да спазва будистките предписания и да бъде вегетарианка. След смъртта си дамата се преродила в небесния рай и освен това станала шротапанна т.е. постигнала първото ниво от четирите нива на архатите.

 

Това показва, че за да се проявява щедрост, не е необходимо да се притежава голямо богатство. Важното е да имаме честно сърце, т.е. наистина да желаем да сме щедри, а не да го правим само за да се покажем пред другите и да заслужим тяхното уважение.

 

В сутрата Кситигарбха бодхисатвата Кситигарбха ясно обяснява, че ако проявяваме щедрост в своя собствена изгода, то ще успеем да запазим натрупаните по този начин заслуги едва няколко живота. За сметка на това, ако проявяваме щедрост, без да се привързваме към ползите, които бихме могли да получим, то натрупаните по този начин заслуги ще бъдат безкрайно големи. Такива заслуги могат дори да ни доведат до нивото на Буда.

 

Сега вече разбирате защо е толкова важно проявявате щедрост! Ако някой е скъперник, то той с поведението си сее семената на мизерията и нищетата. Ако сте умни и вече притежавате мъдрост, знаете какво ви остава да направите.

 

Като се надяваме, че скоро ще се просветлите, АМИТОФО!