Дали дзен наистина означава „медитация“ (дхяна)?
Всъщност дзен не означава „медитация“ и при практиката на дзен съвсем не се поставя ударение върху медитацията, както пише, например, в Уикипедия. Има голяма разлика между тези две неща.
Целта на практиката на дзен е да се постигне просветлението. А за да се постигне просветлението, не се минава задължително през медитацията. Просветлението изисква търсене на истинското аз и по-добро разбиране на реалността на света. Това, което се постига чрез практиката на дзен будизма, не е състояние на мисловното съзнание. То не е и привързване към аз. Буда и бодхисатвите използват различни имена, за да обяснят тази реалност на света. Понякога я наричат истинското аз, понякога - осмото съзнание или татхагатагарбха или още алаявиджнана и тя е онова нещо, което просветлените учители успяват да докажат. Впрочем просветлението е недостъпно за светците от Хинаяна, чиято цел е само да спрат да се прераждат.
Дзен не означава „медитация“ или „дхяна“, както често го срещаме обяснено днес. На китайски дзен се изписва с два йероглифа - „禅宗“, а за „медитация“ също използваме два - „禅定“. Лесно е да се забележи, че първият йероглиф е еднакъв и за двете думи, но вторият е различен. Затова е важно да не бъркаме двата термина, тъй като става дума за две съвършено различни неща.
Що се касае до медитацията, то при нея имаме работа върху концентрацията, и следователно това е само състояние на мисловното съзнание. За сравнение, практиката на дзен се извършва на нивото на мъдростта. От доста отдавна множество практикуващи погрешно смятат, че да имаш добро медитативно ниво, автоматично означава да имаш добро ниво в дзен и често хората, които постигнат много добра концентрация, си въобразяват, че са просветлени. В действителност, когато срещнат просветлен учител и той им покаже, че не са просветлени, арогантността им пречи да приемат истината и думите на този истински учител. Тогава се случва да клеветят истинското учение и истинския учител, което води до това, че често следващото им прераждане е директно в ада.
Можем да кажем, че има десет вида заблуди във връзка с медитацията, а всеки от тези десет вида всъщност отговаря на различно ниво на медитация. Всичко това е описано от Буда Шакямуни в сутрите, което ясно доказва, че медитацията е само един инструмент, но не и цел сама по себе си. Тук ще изброим десетте вида заблуди, за да позволим на читателя да се ориентира и, ако един ден напредне в практиката на медитацията, да може да разпознае тези състояния и да бъде наясно, че те не означават, че се е просветлил:
1. Човек си мисли, че онова, което позволява да чувстваш и да наблюдаваш сам себе си, е истинското аз. Всъщност, това изобщо не е истинското аз, а просто състояние на мисловното съзнание.
2. Човек си мисли, че ако успее да се концентрира върху един обект, върху името на Буда или върху собственото си дишане, то истинското му аз ще се появи. Това естествено все още е само състояние на мисловното съзнание.
3. Човек вече притежава добро медитативно ниво и следователно вече няма мисли по време на медитация. Тогава той вярва, че това състояние е истинското аз. Всъщност това е голяма грешка, защото в този случай човек е наясно, че няма мисли. Но щом той е наясно с нещо т.е. го осъзнава, излиза, че все още има поне една мисъл! Той все още се намира в състояние на самонаблюдение. Много „практикуващи“ дзен будизма твърдят, че просветлението е свързано с отсъствието на мисли, но те дълбоко се заблуждават.
4. Докато медитира, човек вижда, че умът му запълва цялото пространство. Тогава той вярва, че се е слял с вселената и че съответно се е просветлил, но всъщност става дума за грешка. Това е само състояние на мисловното съзнание и не е просветлението.
5. Докато медитира, човек има усещането, че времето и пространството се сливат. Вярва, че тялото му се слива с ума му и че външното и вътрешното също се сливат и че това е просветлението. Всъщност това е състояние на самадхи, което предхожда постигането на нивото на първата дхяна. Това е само етап от медитацията, състояние на мисловното съзнание и няма нищо общо със състоянието на някой, който е намерил истинското си аз.
6. Ако човек има малко желания и чрез медитация изведнъж постигне първата дхяна, то тогава той изпитва огромна радост и си мисли, че се е просветлил. Всъщност обаче се лъже.
7. Докато медитира, човек вижда, че светът се срива. Тогава той си мисли, че е намерил истинското си аз и следователно се е просветлил. Всъщност той се лъже. Понякога човек има това усещане, когато постигне първата дхяна, но това не е знак, че е намерил истинското си аз.
8. Понякога човек се намира в самадхито, което предхожда втората дхяна. В този момент той има усещането, че светът е напълно унищожен и погрешно вярва, че се е просветлил. Всъщност преживяното означава само, че е напуснал света на желанието и че е влязъл в света на формата, в който се появява тялото му на формата. Впрочем човек, постигнал втората дхяна, може да има същото преживяване, но това няма нищо общо с просветлението.
9. Докато медитира, човек вече няма никакви усещания, но все още може да наблюдава, и тогава си мисли, че това е състоянието, в което се намира онзи, който е намерил истинското си аз. Всъщност все още се намира в самадхито, което предхожда втората дхяна.
10. Човек е вече отвъд втората дхяна. Няма усещания и не може да наблюдава. Следователно си мисли, че се е просветлил. Всъщност това изобщо не е вярно.
Но защо си позволяваме да твърдим, че всички тези толкова прекрасни състояния, нямат нищо общо с просветлението и следователно не позволяват да се срещнем с истинското аз?
Много просто - ние се основаваме на сутрите, което е единственият начин да не сгрешим.
В Сърдечната сутра, когато се описва истинското аз, се казва, че то „няма начало, нито край, че не е нито чисто, нито мръсно, че нито може да се увеличи, нито да намалее“ и всички просветлени учители са доказали, че истинското аз отговаря съвсем точно на описанието, дадено в тази сутра.
За сметка на това, при медитацията ние минаваме от етап на етап, влизаме в различни състояния и всеки етап, всяко състояние има начало и, разбира се, край. Следователно наистина е голяма грешка да си въобразяваме, че чрез постигането на някакво медитативно ниво, на някакво медитативно състояние, ще можем да се просветлим.
Просветлението позволява на човек да придобие мъдрост и тази мъдрост може да бъде използвана в живота; това е неегоистична мъдрост на щедрост, мъдрост, изпълнена със състрадание.
Медитацията е обща за будизма, даоизма, индуизма и дори конфуцианството и следователно изобщо не е основното в учението на Буда Шакямуни. Медитацията и практиката на дзен са две наистина различни неща.
Разберете ни добре: да се медитира е нещо хубаво, но просто не бива да си въобразяваме, че можем да практикуваме дзен будизма чрез медитация. Да се постигне високо медитативно ниво само по себе си изобщо не е целта в будизма!
Като се надяваме, че нашата статия ще ви помогне да избегнете заблудите по отношение на дзен будизма, АМИТОФО!
