Историята на Субхути (Джуандзи бай юан дзин, том X, глава 91)
Известно време след като стана Буда, принц Сидхарта полетя към планината Шумеру и когато стигна там, прие образа на млад монах. Той остана в планината. Един ден, докато седеше в медитация, над него прелетя птицата Гаруда. Тя скоро забеляза един дракон и веднага се спусна към него. Разбирайки, че е нападнат, драконът се приближи до монаха и го помоли за помощ. Но едва успя да изкаже молбата си и Гаруда го уби.
Драконът се прероди в семейство на брамини в страната Кошала, в град Шравасти, който беше родният град на Буда. Той бе едно прекрасно дете, което получи от родителите си името Субхути. Бе надарен с изключителен ум. С възрастта той толкова разви реторичните си способности, че никой не бе способен да се мери с него по красноречие.
За сметка на това, проявяваше един твърде лош навик - оставяше се твърде лесно на гнева и не беше способен да го контролира. Можеше дълго време да се гневи срещу някой, който го е подразнил по някакъв начин. Собствените му родители гледаха да стоят надалече от него, за да избегнат яда му. Хората и дори животните го избягваха.
Субхути, който беше наясно защо никой не иска да е с него, реши да се оттегли в планините. Гневът му обаче го бе последвал и в неговото усамотение. Полетът на птиците, преминаването на животните наблизо, дори шумът на вятъра в короните на дърветата, всичко бе достатъчно, за да го ядоса. Духът на планината, който харесваше Субхути, обаче му довери, че наблизо живее един буда и че би могъл да му го представи, ако младият мъж пожелае.
„Със сигурност той ще намери начин да очисти сърцето ти от гнева.“ - добави духът на планината.
Така духът заведе Субхути при Буда. Виждайки го, Шакямуни му се усмихна и това уталожи гнева на Субхути, който застана на колене пред него.
„От невежеството се ражда гневът.“ - му обясни Буда. „Гневът ни заслепява, прави ни глупави и разрушава отношенията ни с околните. Представи си, че заслугите ти към чувстващите същества са като една огромна гора. Достатъчно е обаче гневът да отрови сърцето ти един-единствен път и подобно на пожар той ще унищожи гората на твоите заслуги, които си трупал толкова време. Гневът има способността да утежнява лошата ни карма и да ни води по пътя към ада и хилядите страдания. Когато в ада източникът на страданието най-после изчезне т.е. когато лошата карма се изчерпи, съществото веднага ще се прероди в дракон, ашура или в някакъв дух, податлив на гнева. В тези състояния той отново ще живее под знака на гнева и след това пак ще се завърне в ада, въртейки се завинаги в този омагьосан кръг.“
След като изслуша Буда, Субхути се изправи, после коленичи отново и се изповяда, покланяйки се до земята. Той помоли чувстващите същества да му простят за онова, което им бе причинил гневът му и обеща повече да не му се поддава. Тази изповед му помогна да си зададе въпроса за произхода на гнева му. Тогава разбра, че гневът му е породен от привързването му към собствения му аз. След като завърши изповедта си, той постигна първия плод на архат и стана шротапанна (сротапана). Субхути помоли Буда да му позволи да стане негов ученик.
„Аз те очаквах.“ - отговори Буда.
Така Субхути по-късно стана велик архат. След това монасите попитаха Шакямуни каква точно е кармата на Субхути. Те искаха да разберат защо имаше толкова гняв в този човек и как независимо от това той беше успял да срещне Буда.
„Слушайте внимателно, - отговори Буда - защото сега ще ви обясня всичко.“ Някога много отдавна на тази земя се появи буда на име Кашяпа. По онова време имаше един монах, който заведе много хора при Кашяпа и който освен това ръководеше много будистки центрове, от които разпространяваше учението. Той също така насърчаваше хората да даряват на монасите.
Един ден той поиска от монасите да го придружат, за да разпространяват учението, но някои отказаха да тръгнат с него. Това събуди силен гняв у него.
„Вие сте като диваци, като дракони, които никой не би могъл опитоми“ - им каза той.
Монахът не успя да успокои гнева си и в продължение на 500 живота се прераждаше като змия или дракон, без да може да се отърве от това чувство, което го изяждаше отвътре. Днес, въпреки че е човешко същество, той все още не се е отървал от този вреден навик. Субхути бе този монах и днес, той успя да срещне Буда, защото в миналото бе привлякъл толкова много хора към Дхарма („учението на Буда“).“
След като изслушаха Буда, неговите ученици разбраха по какъв начин е подействал законът на карма в случая със Субхути - онези, които проявяват щедрост без никога да се разгневят, най-бързо ще изминат пътя и ще станат буди. Следователно първият от учениците на Буда, който ще стане буда на свой ред, е Ананда. Той притежава голяма щедрост, отзивчивост и усмивката никога не слиза от лицето му. Затова и ще стане буда преди останалите.
