Истината според будизма

На всички бодхисатви:

 

АМИТОФО!

 

Добре дошли на тази серия от конференции „Да разсеем съмненията в трите колесници на бодхи“. Днес ще поговорим с вас за истината според будизма.

 

Ние всички добре знаем, че истината може да бъде най-различна в зависимост от хората и техните гледни точки. Например обикновените хора смятат за истина всичко, което могат да възприемат чрез сетивата си. Всичко, което виждат, като например тези столове пред нас, всичко, за което си спомнят, за тях съставлява истината. Нашата тема днес обаче е за истината според будизма. И естествено тази истина е различна от истината на обикновените хора.

 

Но преди това нека кажем няколко думи за азиатската култура. Хората от тази култура и особено онези от регионите с китайско влияние са добре запознати с даоизма и с начина, по който истината е представена в това учение. Нека не забравяме, че будизмът пристига в Китай в края на династията Хан и по това време хората имали трудности да възприемат будистките концепции и термини. За да им помогнат да разберат по-добре това учение, будистите прилагат метода „Гъ-и“ т.е. използват даоистки идеи и термини, които са вече разпространени по онова време, за да обяснят будистките концепции и да преведат термините от санскрит на китайски. Те се основават на онова, което е вече познато и близко, за да се опитат да въведат новите идеи - това впрочем правим всички ние. А защо даоизмът? Защото китайците усвояват идеите на даоизма по-добре от идеите на всички останали учения. По тази причина всички онези, които превеждат будистките сутри на китайски, използват даоистките термини от онази епоха. Естествено, с увеличаване броя на хората, които изучават будизма и които с течение на времето започват да разбират истинския му смисъл, влиянието на даоистките идеи намалява. Но дори и днес идеите и начинът на мислене на школите на даоизма и конфуцианството са се запазили и са дълбоко вкоренени в китайската култура. По тази причина има много хора, които и днес се опитват чрез даоистките идеи да опишат истината в будизма.

 

Например даоистите често говорят за принципа „да се задоволяваш с малко“ в смисъл на „да имаме малко желания“. А защо трябва да имаме малко желания? Според даоизма, ако нашите пет сетива преследват безспир петте желания на външния свят, то те ще загубят своята божествена част и ние ще бъдем съвършено неспособни да различим истинската природа на нещата и лесно ще попадаме в беда и ще си навличаме неприятности. На какво следователно се набляга в даоистката философия? На това, че ние трябва да намалим възможно най-много нашите желания и да се задоволим с обикновен живот без изпадане в крайности. Освен това в даоизма се говори и за „Дао“. Според даоизма това Дао е в основата на света и на природата и хората трябва да се съобразяват и да живеят в хармония с него т.е. в хармония с естествения ред на нещата. Ако следват Дао, ако се адаптират към всичко, което произтича от него, хората биха били способни да се слеят с небето и земята. И ако успеят да станат едно с небето и земята, едно с Дао, те биха били способни повече да не преследват външните неща до такава степен, че да изгубят себе си. А след това, ако са наистина способни да следват Дао, те биха могли да влязат в едно състояние без грижи и гняв.

 

И в китайската култура ние много често говорим и се позоваваме на това състояние. Можем да намерим много примери в китайските поеми, например в една поема, в която се говори за войната на трите царства. Към края ѝ четем: „Много неща, които се случват от незапомнени времена, предизвикват единствено смях.“ Това означава, че след като са се слели с Дао на небето и земята, хората са в състояние да пренебрегват нещата само с една усмивка и да не им обръщат внимание. Това е един добър пример за начина на мислене в даоизма.

 

Добре де, ако този начин на мислене може да ни помогне да се почувстваме по-добре във всекидневния ни живот, тогава защо не? Проблемът е, че всичко това не е истината на будизма, всъщност няма нищо общо с нея! И каква е разликата? За да разберем, нека погледнем по-отблизо будизма, преподаван от Буда. Ще се концентрираме върху основното т.е. върху двете велики истини: пътя на освобождението и пътя на бодхи, които са двата единствени начина за практика на будизма.

 

Какво представлява пътят на освобождението?

 

Става дума да се освободим от страданието, притесненията и тревогите. Но какво е истинското страдание? Например, ако се върнем към онова, което казахме току-що, страдание ли е когато имаме желание, което сме неспособни да задоволим? Да, без съмнение! Все пак, дори и ако обикновените хора успеят да възприемат весело и безгрижно поведение, отстраненото по този начин страдание би било съвсем повърхностно и не твърде сериозно. За сметка на това, по пътя на освобождението ние се занимаваме с проблемите, от които произтичат всички грижи. В учението за пътя на освобождението Буда казва, че страданието не се дължи просто на това, че нашите сетива преследват петте желания на външния свят. Всъщност истинската причина за страданието се корени в нашето погрешно разбиране за нас самите, за нашето аз и в нашата силна привързаност към нас самите, към това фалшиво аз. Цялото ни страдание следователно се дължи на две причини: погрешното разбиране за аз и привързването, което произтича от него. Но защо това погрешно разбиране за аз и привързването са източникът на всички грижи? Какво представлява погрешното разбиране за аз, фалшивото аз? Какво представлява привързването? И как да се отървем от тях, как да „изкореним“ това фалшиво аз и това привързване? В сутрите Буда отговаря на тези въпроси изключително подробно. Следователно, като следваме пътя на освобождението, всъщност ние се научаваме как да се отървем напълно и окончателно от всички грижи и можем да си дадем сметка, че трябва да започнем с разбирането за това какво означава „фалшивото аз“ и привързването ни.

 

Но при примера от даоизма, който посочихме по-горе, ако някой е постигнал състояние на голяма толерантност и непредубеденост и има малко привързване, дали такъв човек би могъл да излезе от цикъла на прераждането в трите свята? Проблемът е, че в това състояние на голяма толерантност и непредубеденост, съчетано с малко привързване, фалшивото аз и привързването продължават да бъдат там. А ако това фалшиво аз и това привързване вече са изкоренени, то човек без никакво съмнение е способен да излезе от цикъла на прераждането. А ако фалшивото аз и привързването не са изкоренени и са все още там, дали човек може да изглежда сякаш има малко привързване и е много широко скроен? Да, разбира се! Докато човек среща малко трудности и животът му е сравнително спокоен, за него не е особено трудно да демонстрира това прочуто състояние на голяма толерантност и непредубеденост и да изглежда сякаш не е особено привързан към каквото и да било. Проблемът в този случай е, че когато се сблъска с истинско изпитание, фалшивото аз и привързването ще се проявят без той да си даде сметка за това, защото те са все така там и все така силни. Ето защо това даоистко състояние на голяма толерантност и непредубеденост, съчетано с малко привързване, което днес често ни се представя като средство за освобождение, всъщност е неспособно да ни отърве от нашите грижи и още по-малко да ни изведе извън цикъла на прераждането в трите свята.

 

А сега ще ви предоставим прости критерии, за да сте в състояние да преценявате сами дали различните неща, които чувате, наистина съответстват на пътя на освобождението на Буда.

 

Първият критерий е, че изкореняването на фалшивото аз и привързването е предварителното условие, за да можем да разберем основата на четирите благородни истини. Моля обърнете специално внимание на това, което казвам: изкореняването на фалшивото аз и привързването е наистина в центъра на четирите благородни истини. Защо наблягам на това, защо да се изкоренят фалшивото аз привързването е толкова важно? Защото не е трудно да се изброят четирите благородни истини: става дума за страданието, произхода на страданието, прекратяването на страданието и за пътя, който води към прекратяване на страданието. За сметка на това, има различни начини да се обясни подробно тяхното съдържание, но който и подход да изберем, ако пропуснем да споменем за фалшивото аз и привързването, ако не кажем, че трябва да ги изкореним и да се отървем от тях окончателно, то подобно обяснение не би струвало и пукната пара. Всъщност напълно ще се разминем със смисъла на четирите благородни истини! Наблягаме на този момент, тъй като има много будистки учители, в чиито обяснения на четирите благородни истини не се подчертава важността на това да се изкоренят фалшивото аз и привързването. В резултат техните идеи приличат на даоистката философия и накрая фалшивото аз и привързването са си все така силни. И какъв следователно е първият критерий, който ви предоставяме? Изкореняването на фалшивото аз и привързването е в центъра на четирите благородни истини.

 

Вторият критерий, който може да бъде използван от бодхисатвите, е добре известен на всички. Става дума за прочутите три печата на будизма: 1. всички феномени са нетрайни, 2. в никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз, и 3. вечността е нирваната, която е спокойствие и абсолютна тишина. Ако искате да използвате този критерий, преди всичко не забравяйте, че ние казваме, че „всички феномени са нетрайни“, а не само „нетрайни“; ние казваме „в никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз“, а не само „няма истинско аз“. Трябва да добавим, че тези три печата имат дълбок смисъл и ние днес съвсем нямаме необходимото време, за да навлезем в детайли и да обхванем изцяло тази обширна тема. Искаме обаче да ви кажем, че тези три печата - „всички феномени са нетрайни“, „в никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз“ и „вечността е нирваната, която е спокойствие и абсолютна тишина“ - са независими един от друг. В същото време обаче, ако искаме да ги използваме, за да определим дали наистина сме намираме на пътя на освобождението, те трябва да се прилагат заедно и никой от тях не бива да липсва.

 

По тази причина можем да чуем, че в този свят няма нищо вечно, че следователно всичко е нетрайно, включително ние самите, тъй като в най-добрия случай можем да живеем сто години и със сигурност не и вечно. Това аз следователно не съществува вечно и по тази причина това аз не е истинско. Горепосоченото изглежда като добро обяснение на твърдения като „всички феномени са нетрайни“ и „в никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз“, нали? Сега обаче ще ви кажа, че всичко това не е достатъчно, за да се разбере, че „всички феномени са нетрайни“ и „в никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз“. Всъщност тези два печата посочват, че трябва да се изкоренят фалшивото аз и привързването: това е техният истински смисъл.

 

Що се касае до третия печат - „вечността е нирваната, която е спокойствие и абсолютна тишина“ - ако искате наистина да разберете неговия смисъл, първо трябва да се изясни какво е нирвана. Има едно много голямо недоразумение по повод на това какво е нирваната и затова много хора ще ви кажат, че е достатъчно да погледнете онова, което е пред очите ви, за да видите, че всички неща са нетрайни и се появяват и изчезват, раждат се и умират. В резултат тези хора си мислят, че непостоянството е нещо естествено и предполагат, че в такъв случай са разбрали истината, която няма нито начало, нито край (те вярват, че теорията на непостоянството е винаги вярна). Мислите ли си, че когато някой стигне до този извод, той може да си каже, че е постигнал вечната нирвана, която е спокойствие и абсолютна тишина? Искам да ви отговоря ясно: не! Нирвана изобщо не съответства на тази доста повърхностна гледна точка, която всъщност е възгледът на даоизма.

 

Повтаряме ви, че ако искате да използвате трите печата на будизма, за да направите вашата преценка - „всички феномени са нетрайни“, „в никоя дхарма, която се проявява, няма истинско аз“ и „вечността е нирваната, която е спокойствие и абсолютна тишина“ - трябва да помните, че всеки печат има своя индивидуален смисъл и вие не можете да замените или да пропуснете никой от тях, защото трите заедно представляват пътя на освобождението. Това е основното по отношение на пътя на освобождението.

 

Но в будизма има една истина, която е още по-важна, и тя се нарича пътят на бодхи. Ако се интересуваме от пътя на бодхи, можем да се обърнем към Сърдечната сутра, където пише: „не се ражда и не умира, не е нито замърсено, нито незамърсено, не нараства и не намалява“, като това всъщност е описанието на бодхи. Всеки притежава и винаги е притежавал това чисто сърце, описано в Сърдечната сутра. Неговите характеристики са, че то не се ражда и не умира, не е нито замърсено, нито незамърсено, не нараства и не намалява. От гледната точка на това сърце каквото и да правим в този свят, в каквото и умствено състояние да се намираме, нашето мисловно съзнание никога не ще може да постигне неговото състояние. Бодхи следователно ясно и директно сочи към това спокойно сърце, притежавано от всеки един. И това спокойно сърце изобщо не е някакво състояние на нашето мисловно съзнание във всекидневния ни живот или пък някакво ниво на дхяна, постигнато посредством медитация. Често можем да чуем хората да казват: „ако то не е всекидневното ни мисловно съзнание, може би става дума за някакво много фино мисловно съзнание? “ Днес искаме категорично да ви кажем, че няма значение дали става дума за всекидневното мисловно съзнание или за някакво фино или дори изключително ефирно мисловно съзнание - щом говорим за нещо, което е съзнателно, което притежава основните характеристики на съзнанието, то определено не е сърцето, описано в Сърдечната сутра. Това е наистина първото нещо, което трябва да запомним!

 

Всъщност пътят на бодхи позволява на онези, които го следват, да срещнат това сърце и следователно да се просветлят, да видят буда-природата и след като извървят целия път най-после да станат буди. По тази причина пътят на бодхи, наричан също пътя на бодхисатвите, е всъщност практиката на бодхисатвите. А какво е върховното постижение на пътя на бодхи? Просто да станем буди!

 

А как да сме сигурни, че наистина следваме пътя на бодхи? Готови сме да споделим с вас необходимите критерии.

 

Първият критерий е, че онзи, който следва пътя на бодхи, трябва да разбере и да докаже истинската природа на буда, която е вродена на всеки. Казано иначе, пътят на бодхи започва с разбирането и доказването на истинската природа на буда. Това ни позволява да преценим дали наистина сме на прав път. Ако все още не сте способни на това, вие трябва поне да изучавате този принцип, като това ще ви помогне да напреднете и да се приближите към истинската природа на буда. Това също се нарича пътят на бодхи. Този принцип е първият, който трябва да запомним, скъпи бодхисатви! По-горе казахме „да разберем и да докажем“, което означава, че се нуждаем от личен опит, защото не става дума за лозунг, концепция или гледна точка, а за нещо, което всеки трябва да провери лично. По тази причина този опит представлява ясна цел на практиката и има ясен и точен метод, водещ към него. Следователно ако чуете хората да казват и да повтарят, че цялото будистко учение на школата Махаяна се свежда до идеята, че всички дхарми са взаимозависими и че възникват взаимозависимо във функция една от друга, ако ви кажат, че в будизма няма нищо друго освен това, то аз днес мога да ви заявя, че в това обяснение отсъства най-важното - истинската природа на буда. Тази теория на взаимозависимостта не държи сметка за истинската природа на буда, а единствено за връзките между видимите обекти. Ако наистина изучаваме и практикуваме пътя на бодхи, ако наистина искаме да срещнем това сърце и следователно да се просветлим, то да имаме просто един лозунг или една идея съвсем не е достатъчно - трябва ни много повече от това.

 

Вторият критерий е, че е абсолютно необходимо да се види буда-природата и малко по малко да се открият и развият всички функции на истинското сърце, докато не станем буди. Казано иначе, дори ако успеем да видим буда-природата, това не означава непременно, че сме станали буди. В действителност, след като сме видели буда-природата, ние все още имаме да изминем един огромен път преди да успеем да станем буди, има много, много неща, които трябва да научим. По тази причина, ако се намирате на пътя на бодхи и сте просветлени и способни да видите буда-природата, това съвсем не е достатъчно, защото след просветлението трябва да продължите да учите как да станете буди.

 

А третият критерий? Сега, след всичко, което чухте, може би си мислите, че пътят на бодхи отговаря единствено на описаното в Сърдечната сутра т.е. на „не се ражда и не умира, не е мръсно, нито чисто, не нараства и не намалява“ или че той се изразява само в това да се разбере и да се докаже истинската природа на буда? В действителност пътят на бодхи съдържа в себе си и то изцяло пътя на освобождението. Принципите, практиките на пътя на освобождението - всичко е тук. Ето защо, ако сте изправени пред будистко учение, за което трябва да решите дали е правилно или не, и това учение не успява да задоволи дори основните изисквания на пътя на освобождението, то такова учение със сигурност е извън пътя на бодхи. Тъй като пътят на освобождението представлява една част от пътя на бодхи, ако едно учение не успява да задоволи критериите му, то такова учение със сигурност няма нищо общо с пътя на бодхи. Това може да бъде използвано, за да се коригират грешките, защото, когато хората се изправят пред трудности, които по принцип могат да ни помогнат да се освободим, те често използват тези няколко термина на школата Махаяна единствено с цел да избягат от тези трудности. Също така може да се случи, и то доста често впрочем, хората да се скрият зад тези думи, тъй като просто не са в състояние да обяснят пътя на освобождението. Например, ако искаме да обясним как да се освободим и да влезем в нирвана без остатък, не можем да продължим да казваме, че „нещата са непостоянни и взаимозависими и по тази причина не е необходимо да влизаме в нирвана без остатък“. Това всъщност е грешно! Ако някой настоятелно повтаря горното, това единствено доказва, че той не разбира освобождението и нирваната без остатък и се опитва да прикрие невежеството си зад думите. В действителност пътят на бодхи съдържа в себе си целия път на освобождението и онзи, който го следва, трябва да е в състояние да обясни нирваната без остатък. Следователно, ако говорим за нирваната без остатък от гледната точка на пътя на освобождението или от пътя на бодхи, то когато се намираме в нея всички мисли са напълно премахнати. Важно е да разберем, че не става дума за медитативно състояние, защото в каквото и медитативно състояние да се намираме, то умът ни, който е източникът на нашите мисли, си е все така с нас.

 

Ето, вие вече имате трите критерия, по които можете да прецените дали едно учение принадлежи на пътя на бодхи или не.

 

Налага се да спрем дотук. Довиждане!

 

АМИТОФО!